Много родители наблюдават, че детето им изглежда малко самотно. Играе си само, рисува, разглежда книжките, но сякаш е срамежливо и някак се чувства неловко сред други деца. Макар че е нормално всяко дете да изпитва първоначално неудобсто на публично място или когато има непознати около него, то в някакъв момент е нормално това да отмине. Има начини родителите да помогнат при сближаването на детето с негови връстници и създаването на приятелства с други деца. Играта с приятелите е важно средство за децата да се научат на социални контакти в обществото и средата, в която живеят, особено що се отнася до споделяне и размяна на роли в различни ситуации. Освен всичко друго, това е и забавно.
Ключът е към предприемането на малки стъпки, които насърчават позитивен социален контакт, като се стремите да не прилагате твърде голям натиск спрямо детето в тази посока. Целта е да дадете възможност за ползотворни социални преживявания, които ще накарат детето да иска повече от тях, а не да се чувства притиснато да прави нещо, което смята за трудно.
Детето ви може да е срамежливо или бдително, но това не е нещо лошо. Вместо да се опитвате да променяте детето, може да се опитате да го подтикнете да се докосне и да открие радостта от контактите с връстници.
Ако детето спомене името на друго дете от детската градина, то може да попитате дали има желание да се види с това дете. Ако отговорът на детето ви е да, то може да се обадите на родителите на другото дете и да организирате среща между тях. Първоначално помощта за създаване на социални контакти може да започне с уговарянето на срещи от страна на родителите с деца, към които вашето дете изразява предпочитание. Не можете просто да излезете с други деца и да очаквате вашето задължително да изгради приятелски отношения с тях. Необходимо е по- скоро да следите знаците и предпочитанията, които издава детето ви.
Срещите с цел игра дават възможност на по- срамежливи деца да започнат по- активен социален живот. Ето няколко съвета как да подпомогнете ползотворни контакти и добре прекарано време на детето, като главна цел е да създадете основа за положителни емоции, така че то да иска да играе отново:
Старайте се срещите за игра да са малки. Започнете с покана само на едно или две деца вкъщи, за предпочитане е да са деца, които вашето вече познава. Би трябвало те да са на сходна възраст с вашето дете или малко по- големи, тъй като те поемат инициатива за различни игри в по- голяма степен.
Старайте се срещите за игра да са кратки. Между час и два е достатъчно време за дете на крехка възраст; не бихте искали да ги претоварвате.
Планирайте напред във времето. Насочете времето за игра към забалвения и дейности, които детето ви обича и в които е добро. Това ще го накара да се чувства комфортно и доволно от себе си.
Бъдете въвлечени. Не оставяйте просто децата да си играят сами и да очаквате най- доброто да се случи. Вашите насоки могат да облекчат отношенията между децата, особено ако са приятели от твърде скоро.
Бъдете наоколо в случай, че се скарат и спрат да играят заедно или ако искат да сменят играта си. Насърчавайте дейности като рисуване, игри на криеница. В същото време бъдете изключително внимателни и се старайте да не доминирате или да клоните в защита на вашето дете. Идеята е да помогнете за разчупване на леда без да взимате превес.
Създайте график, след това преминете към изпълнението му. За да насърчавате опознаването, се опитайте да организирате регулярни срещи за игри с едни и същи деца на седмична база. Ако нещата вървят добре, можете да започнете да провеждате срещите в парка или на детската площадка, или в дома на друго дете. Ако виждате, че детето става все по- самостоятелно в игрите с другите, опитайте се да го оставите в дома на друго дете без да присъствате там, първоначално за по- кратко, после за по- продължителен период.
Самите вие бъдете другар за игра. Не забравяйте регулярно вие самите като родители да отделяте време за игра с детето. Това дава възможност за насърчаване на взаимодействието, докато в същото време опознавате стила на игра на вашето дете. Така ще получите усещане за трудностите, които изпитва детето и това, което му е лесно да прави. Например, ако реденето на пъзели и игри, които изискват много концентрация, водят почти до разочарование на детето, то е добре да оставите подобен тип игра извън списъка ви с игри.
Обмислете възможността да вземете животно у дома. Някои малки деца просто не са готови да играят с връстници. Играта с животни изисква социално взаимодействие и в същото време не носи заплаха.
Вижте как се справят другите. Гледането на филми и четенето на книги в насока деца и тяхното сближаване е друг начин да подпомогнете насърчаването на социализиране и ползите от него.
Събирайте се някога с приятели. Тъй като малките деца обръщат внимание на това как се държат възрастните и често имитират тяхното поведение, създайте впечатления у детето в сферата на социалните контакти чрез личен пример, като би било още по- добре, ако вашите приятели също имат деца и всички заедно се събирате и общувате.
Опитайте се да не очаквате твърде много. След 3- годишна възраст децата стават по- отдадени и осъзнати в играта с връстници. Но преди тази възраст те предимно се имитират един друг, отколкото да играят заедно.
Ако детето се чувства некомфортно в среда с други деца, то вероятно се дължи на някаква степен на несигурност, предизвикана от непознати деца и натискът от страна на мама или тате да остане в тази среда може да подхрани това усещане за несигурност.
Родителите никогато не трябва да насилват по- малки деца да играят заедно, трябва да им бъде дадена възможност за избор. Има една фина линия, при която трябва да се стремите да не налагатe и да не насилвате приятелството, а просто да се опитате да поставите условия за него.
Консултирайте се със специалист, ако смятате, че е нужно. В повечето случаи срамът или затруднението при създаване на приятелства в ранно детство е нещо нормално. Но има няколко индикации, че може би нещо друго се случва. Ако на 3- годишна възраст детето рядко осъществява контакт с очите, ако е необичайно резервирано или дръпнато, не иска да играе с други деца или се ужасява от ходенето на градина или излизането на детска площадка, може да се свържете с лекар за консултация.
Напиши коментар